Този стерилизационен закон, който бил приет през 1934 година бил насочен единствено към правово способните, пише Рунцис. „Мудните в главата” могли да бъдат стерилизирани посредством решение от двама лекари. Тъй като някои лекари били по-склонни, отколкото други да решават за стерилизация, то се смятало, че съществувал риск от престъпление против правата на индивида. През 1941 година стерилизационния закон щял както да регулира дейността, така и да облекчи стерилизацията на отделни хора. „В новия ред решението било взимано централно от един малък елит лекари и евгеници. Юристите били прескочени извън процеса на взимане на решението и получили правата единствено да коментират законите когато те били оформяни”, пише Рунцис. Интересното в новия закон било това, че именно на общинско ниво обладавали знанията за социалната ситуация на лицето и за проблемите, които били изисквани за неговото приложение. (continues above in part VIII)