Инициативата за стерилизацията била подета, следователно, от едно голямо количество хора на местно ниво. „Локалните политици и общинските социални работници били хора без знания за наследствената биология и психологията, но желаели между другото да намалят разходите за помощ на бедните” твърди Рунцис. Стерилизации в народния дом е едно отлично разследване на една утопична идилия и нейните последствия. То показва как едно патриархално общество с амбиции да се занимава със социално инженерно изкуство по време на четиридесет години систематично се саморазправяло с най-слабите в обществото. Рунцис смята, че стерилизационните закони прекратили, защото цивилното общество набъбнало. Претенциите на държавата да решава които са стойностните хора за да станат родители отзвучали когато например били образувани първите родителски обединения. (continues above in part IX)