Затова могли с лекота да бъдат класифицирани за „мудни в главата” петнадесетгодишните момичета, които имали проблеми с концентрацията на конфирмационното преподаване, и говорели без да се срамуват пред учителите си за своята сексуаланост, или които прекарвали времето си на танцови забави, и да бъдат стерилизирани. Затова могли също така да стерилизират съпруги на алкохолизирани мъже, или мъже, които не могли да издържат семейството си, твърди Рунцис. Но не приликите с нацистките стерилизации или расово-биологическите, расово-хигиеничното мислене, което е страшното и заслужаващото размисъл около шведските стерилизации. Заслужаващото размисъл в работата на Рунцис е това как грешния обществен курс в младата шведска демокрация с вътрешни домашни сили довел до стерилизационните закони и до начина, по който те били прилагани. (continues above in part VI)