Рунцис анализира как някои граждани, най-често тези, които са били в нужда от финансова помощ от държавата, са обработвани от учрежденията и от избранниците на народа (депутатите). Писателката се противи на развито-позитивистичната школа, която гледа на държавата с висок стандарт, като на нещо, което е възникнало посредством натиска отдолу. В духа на Мишел Докоу тя анализира дейността на държавната социална дейност от перспективата на нейния контрол над гражданите, връзките между държавата и индивида. За стерилизационна политика са агитирали от различни направления и поради различни причини в началото на века. „Консервативните и националистите са били изплашени от индустриализацията и от пролетаризирането”, пише Рунцис. Те смятали, че решението на това е било стерилизация - с цел да подобряват националната генетична чистота. Съществували обаче и феминисти, които желаели да попречат на подновените аборти и на влошаването на социалната ситуация на майките. (continues above i part III)