Обръщение към световните лидери

Дами и господа,

Пишем Ви с дълбока загриженост относно предстоящите президентски „избори“ в Руската федерация през март 2024 г., особено в контекста на събитията, които се случват в Русия и нейната външна агресивна, окупационна политика спрямо Украйна и редица други страни.

Особено внимание следва да се обърне на редица проблеми, свързани с фактори, които могат значително да повлияят на демократичността на изборния процес, неговата обективност и най-вече легитимността на получените резултати от изборите, което в последствие ще доведе до преизбиране на В. Путин на поста президент на Руската федерация.

Основните причини, според които настоящият президент на Русия В. Путин, след като бъде преизбран на предстоящите избори през 2024 г., не трябва да бъде признат за легитимен, са изложени в резолюция №2519 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 13 октомври 2023 г., както и в специален доклад №15827 от 22 септември 2023 г. в рамките на тази резолюция на Комисията по правни въпроси и права на човека, докладчик г-н Питер Омцигт (Холандия).

Бихме искали да обърнем внимание на следните факти, които могат да допринесат за признаването на президента на Руската федерация В. Путин за нелегитимен след преизбирането му през 2024 г.:

–    провеждане на избори във временно окупираните територии на независима Украйна, използвайки при това методи на принуда за гласуване в незаконни изборни събития;

–    войната в Украйна и военните престъпления, във връзка с които В. Путин е обявен за международно издирване по заповед на Международния наказателен съд;

–   узурпиране на властта и оказване на натиск върху всички политически опоненти на настоящия режим, включая репресии и физическо насилие срещу политическите опоненти;

–    липсата или ограничаване на свободата на медиите;

–    незаконни, противоконституционни поправки в Конституцията на Руската федерация, приети с цел запазване на възможността В. Путин да остане на власт. Да припомним, че съгласно част 3 на член 81 от Конституцията на Руската федерация (преди измененията от 2020 г.) едно и също лице не можеше да заема длъжността „президент на Руската федерация“ повече от два мандата подред. По този начин В. Путин не е имал право да остане на поста президент на Русия през 2012 г., както и през следващите години;

–    приемането на редица откровено нелегални закони, които открито нарушават основните правни принципи, демократичните ценности и принципа на върховенството на закона, който е една от основите на конституционната система на Русия (член 1 от Конституцията на Руската федерация);

 

Особено внимание заслужават обстоятелствата, свързани със състоянието на руската избирателна система и несъответствието на руските избори с принципите на всеобщото, равно, свободно, тайно и пряко избирателно право, формулирани от Венецианската комисия[1]:

–    чрез установяване на избирателни цензи (криминално досие, „участие“ в дейности на екстремистки организации, наличие на разрешение за пребиваване в чужбина, привличане към административна отговорност за определени видове престъпления) значителен брой руски граждани са лишени от пасивни избирателни права - според оценката на Руското движение „Глас“, тези индивиди наброяват най-малко 10 -11 милиона;

–    процедурата за регистриране на кандидатите е напълно административно контролирана: избирателните комисии могат да създадат най-различни основания за отказ от регистрация на алтернативен или опозиционен кандидат или в последствие да анулират регистрацията, като по този начин напълно лишават изборите от реална, а не изкуствена конкурентност и нарушават принципа на политическото многообразие , което е една от основите на конституционния ред на Русия (член 13 от Конституцията на Руската федерация);

–    създадени са условия за нарушаване на принципа за равнопоставеност на кандидатите в полза на административно подкрепен и вече „заемащ длъжността“ индивид (водейки активна агитация, прикрито отразявайки текущата дейност), съзнателно ограничавайки и създавайки неравен достъп на кандидатите до медиите;

–    редовно и масово се регистрират случаи на принудени държавни и общински служители и служители в обществения сектор да гласуват за проправителствени кандидати, включително случаи на пряк контрол върху волеизявлението;

–    въвеждането и активното използване на системата за дистанционно електронно гласуване, която значително задълбочи проблемите с принудителното гласуване, запазването на тайната на гласуването и защитата на волята на избирателите от фалшифициране - системата ДЭГ е непрозрачна за всякакъв външен контрол, изцяло е контролирана от страна на организаторите на изборите и позволява неограничено манипулиране на гласовете;

–    въвеждането и използването на нови формати за гласуване - например според местоживеенето, както и активното провеждане на предсрочно гласуване и гласуване у дома, което също значително намалява възможността за обществен контрол и създава благоприятни условия за фалшифициране;

–    избирателните комисии са формирани по такъв начин, че в края на краищата се оказват напълно зависими от сегашното правителство и образуват единна административно контролирана вертикала;

–    възможностите за обществен контрол върху изборите и наблюдението им, включително международно наблюдение, са значително ограничени: създадени са законодателни пречки, ограничена е дейността на организациите за наблюдение (включително чрез разпоредбите на законодателството за чуждестранни агенти и нежелани организации), а членове на наблюдаващата общност са преследвани;

 

–    създадена е стабилна, дългогодишна практика на масови фалшификации по време на гласуването и преброяването на гласовете както в избирателните секции, така и в цялата система на избирателните комисии, като същевременно липсват ефективни механизми за оспорване на нарушенията, като се има предвид състоянието на съдебната и правоприлагаща система.

 

Всичко до тук изложено прави руската избирателна система неспособна да организира и проведе свободни и честни избори, отговарящи на признатите международни стандарти.

За да обобщим нашето обръщение, молим да обърнете внимание на този обширен проблем и да предприемете необходимите стъпки за:

1)  имплементация и прилагане на резолюция № 2519 на ПАСЕ от 13 октомври 2023 г. [2] в нейната цялост и особено параграф 8 в частта: „Асамблеята призовава държавите-членки на Съвета на Европа да признаят Владимир Путин за нелегитимен след края на настоящият си президентски мандат, както и да прекрати всички контакти с него, с изключение на хуманитарните контакти и с цел постигане на мир";

2)  признаване за нелегитимно „анулирането“ на президентските мандати на В. Путин, извършено чрез приемане на изменения в Конституцията на Руската федерация;

3)  след преизбирането на В. Путин за президент на Русия за нов мандат, Ви призоваваме на национално и международно ниво да признаете статута му на президент на Руската федерация за нелегитимен и да откажете контакти с властите на Руската федерация , с изключение на хуманитарните контакти и с цел постигане на мир.

 

Подобни стъпки могат да създадът силен лост за влияние върху режима на Путин, който да сложи край на войната в Украйна, както и да направят възможно той да бъде подведен под отговорност съгласно международното право за извършени военни престъпления.